Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834г. на мястото, където вероятно е било културното средище на българското населенение по онова време. Построяването на църквата е било дело на българите от трите махали на града Баяндър /благородник/, Канакли /предградие/ и Гебран/ неверник т.е. християнин/ и затова може би е наречена "Св.Троица". При опожаряването на града през 1913г. църквата също изгаря, но формата и била запазена при възобновяването. През 1847-48г. към църквата е построено първото светско училище в града. Днес то носи името на един от своите основоположници и главен учител Христо Попмарков.
