МОСТЪТ НА РЕКА МАРИЦА



Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни /Сюлейман Ел Кануни/. Годината на построяването 1529г. е предадена с числените значения на арабските букви в послените две думи на надписа на моста: хасана абадие, т.е. вечно добро дело. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград наричано по турски Мустафа паша кьопрюсю т.е. "Мостът на Мустафа паша". Дължината му е 259м., ширина 6 м. Застлан с гладко издялани камъни, на времето той е имал 20 красиви свода. Парапетите са от цели камъни. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, по 353 от двете страни. Надписът  за построяването на моста е релефен на мроморна плоча, поставена на издигнат в средата на моста  парапет, висок 6м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история. Преводът на надписа гласи: "Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша - бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".

 

Легенда за вечния мост на Мустафа паша в Свиленград

Мостът на река Марица е бил строен от български майстори и няколко хиляди души работници. Хоросанът се правел с яйца, които били събирани от населението на цяла Тракия. Мустафа паша похарчил 400 кесии с алтъни и затова и мостът станал един от най-хубавите и здрави в цяла Европа. Турският султан Сюлейман прекарвал лятото в резиденцията си в Едирне (Одрин). Точно когато завършили строежа на моста султанът дошъл да го види.

Мостът много се харесал на султан Сюлейман и той пожелал да го откупи, като предложил на Мустафа паша същата сума от 400 кесии с алтъни. Мустафа паша бил много горд с този мост, но в същото време не желаел и да натъжи султана ако му откаже и така Мустафа паша помолил султана за още един ден за да обмисли предложението.

Мустафа паша не успял отново да заспи цяла вечер размишлявайки, как точно да постъпи. На края взел решение, че няма да продава моста. Но тъй като много се страхувал, че султана ще му вземе моста против волята решил да сложи край на живота си и изпил чаша пълна с отрова.

След като султанът разбрал лошата новина, той много се ядосал, че със смъртта си Мустафа паша му отнема възможността да стане собственик на моста. В яда си султан Сюлейман проклел моста със следните думи: Който пръв премине през моста, да изгуби най-свидното, което има. Жителите бързо научили за султанската клетва и всички посърнали, че няма да могат да се порадват на красивия мост.

Минало доста време, но никой не искал да пробва да мине по моста. За преминат на отсрещния браг хората строели дървени бродове или пък ползвали лодки. Никой не искал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощ. Бащата на Мустафа паша всекидневно гледал безлюдния мост и си мислил, как саможертвата на сина му се обезсмислила. В същото време старецът се поболял от загубата на сина си и преживявал и опорочаването на най-благородното дело на Мустафа паша. На края бащата на Мустафа паша решил, че трябва да върне моста на хората, иначе щяла да бъде безсмислена саможертвата на сина му. Един слънчев ден бащата на Мустафа паша тръгнал към моста за да премахне проклятието, тъй като нямало вече какво да губи. Най-свидното за него, синът му, отдавна бил мъртъв. Бащата смело съпил на моста, като знаел много добре, че само това ще спаси града от зловещата клетва. Така легендата за стария мост приключва.

Мостът на Мустафа паша е бил построен като дар за хората, защитен с цената на живот, прокълнат от султан и на края спасен от бащината любов. Символът на Свиленград е като още едно доказателството за народните поверия, според които здравината и устойчивостта на мост или сграда трябва да се откупят с цената на човешки живот. Има и още едно странно стечение на обстоятелствата и то е в годината, в която е завършен строежа на моста на Мустафа паша - 1512г. - като съвпада с арабската дума “ебедие”, а това в превод означава вечност.

А като признателност към Мустафа паша, до 5 октомври 1912г. градът край моста се наричал на негово име, докогато е преименуван на Свиленград.

СК Изида - Свиленград е член на Българската Федерация по Йога

 
СК Изида - Свиленград е член на Националната Европейска Асоциация по Батън Туърлинг

Вземи 10 % отстъпка като въведеш промоционален код: SH-MP3L10