Екзотично, красиво, необичайно, готино – такива са определенията и оценките за престоя на тийнейджърите в хижата на Афина и нейното семейство. По покана на любезните ни домакини от съседното гръцко село, групата младежи пребиваваха два незабравими дни на дивото място до границата. Всъщност самата дума „граница” вероятно ще изчезне след няколко десетилетия от речника на хората, понеже границите стават условни географски или топографски понятия, от които човеците май нямат нужда.
И така – пристигане, настаняване, въодушевление от бялата, спретната, в битов стил обзаведена хижа. После с нетърпение към дивото. В гората. А по пътя – красота. Природата не се отличава от българската (по обясними причини – на няколко десетки километра все едно сме си у дома, но пък начинът, по който се стопанисват и земеделските, и другите земи наистина изуми групата. Поддържано от хора неспециалисти, мястото покрай граничната ивица от гръцка страна е облагородено, видяхме кътчета за отдих и спорт. Съвсем естествено сред гористата местност стоят пейки, футболни и баскетболни игрища, чешми, полянки. Юношите се качиха на вишката, място, от което граничарите отвисоко следят за нередности по границата.
След 4-часов преход умората каза своето и даде ход на кулинарното дело. Заедно с домакините си устроихме малко пиршество от приготвени заедно… сандвичи. И не само.
После игрите. Независимо как би изглеждало, десетина балона, гръцка музика и хард рок, превързани очи, препятствия от столове и едни разноцветни кръгове на пода свършиха изумителна работа по отношение на настроението. Почти до полунощ.
И още има – звездите. Оказа се, че Ваня има енциклопедични знания по астрономия. Толкова големи звезди. Две от тях паднаха. Който успя, си пожела нещо важно и красиво.
Сутринта ни посрещна слънчева и гореща. Видяхме едно изчезнало село до Пендалофос. Наистина. Покрито с растителност, едва на места се белеят купчина камъни, показващи, че тук е кипял живот. Някогашната църква е оставила най-много следи. Хората от това място са изселени преди много време. Причините за това са свързани с границите. На кого помагат и на кого пречат те? Тръгнахме си заредени с енергия и въпроси. Слънчогледите, белите къщи, подредените градинки с цветя ни съпроводиха до… границата.
